ОБЩОУПОТРЕБЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Общоупотребим. Даже и конашките заптии не ма наричаха с общоупотребителното име — комита. З. Стоянов, ЗБВ III, 207. Виждам на вестника .. ви ревността на някои родолюбиви лица за напечатие Блъгарска граматика на тяхно иждивение, която да бъде общоупотребителна за всичките блъгарски училища. ЦВ, 1856, бр. 317, 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)