ОБЪЛШЍВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. По който има следи, изцапано от бълхи. Наистина, изданието, прошарено по такъва начин, прилича на обълшивена риза. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)