ОБЯ̀ЗДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обяздя като прил. Обикн. за кон — който е снабден с юзда и със седло, за да може да се язди, като обикн. преди това е бил обучен да свикне с ездач; оседлан. На третия ден се качиха на охранени и обяздени коне, кръстосаха надлъж и нашир чифлишките ниви и ливади. К. Петканов, ЗлЗ, 103. Пред естрадата потръпваха на тънки крака шест коня .. Ротмистърът даде команда и обяздените коне заподскачаха в сдържан тръст. Д. Вълев, 3, 194. „Дойде годин коня да ми дадат — / дадоа ми коня обяздена; / дойде годин либе да ми дадат — / дадоа ми либе облибено!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 380.