ОВАЛОЍД, след числ. -а, мн. -и, м. Геом. 1. Повърхност, ограничена с овал (в 1 знач).
2. Тяло с форма на неправилна овална сфера. Друга спомагателна повърхнина е тази на вълновите нормали. При тях има ротационен овалоид и сфера. Г. Георгиев, П, 29.
— От фр. oval + -оид.