ОВА̀ЛЯМ1. Вж. о в а л в а м.
ОВА̀ЛЯМ2, -аш, несв.; ова̀ля, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Накланям, превивам, повалям. Любинка се мъчеше да превърже за колеца една леса, която беше тежичка и я оваляше. Ил. Волен, МДС, 169.
2. Обикн. за сън, умора и под. — унасям, повалям, оборвам. Стрина Здравка седя с децата, седя, па ги овали сън, та духна лампата и си легнаха. Ил. Волен, БХ, 91. овалям се, оваля се страд.