ОВА̀ЛЯНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от овалян. Аз даже взех да виждам познайница някаква и в панорамата! Да, въпреки неузнаваемия си от оваляност и кръпки вид, в нея се запазваше нещо видяно и познато за мене. Ив. Вазов, Съч. IХ, 123.
