О̀ВЕРЛОГ, мн. -зи, м. 1. Шив. Шев, тегел, изработен на тази машина, която оплита, обшива края на тъканта, така че платът да не се разплита, разръфва. След разкрояване отделните части на дрехата се минават оверлог. Δ Подгъвите се ушиват оверлог.
2. Техн. Вид шевна машина със специален тегел, използвана предимно за шев на трикотажни тъкани, за обшиване, подгъване и под. За нея е еднакво лесно да работи на всички видове машини — и на оверлог, и на покривната. ВН, 1960, бр. 2654, 2. ТПК „Фина промишленост“.. произвежда специални шивашки и обущарски машини, оверлог, пикир,.. и други. ВН, 1962, бр. 3256, 3.
— От англ. overlocκ.