ОВЕХТЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от овехтявам; извехтяване, остаряване. Наоколо бе чисто, макар и всичко поразено от неизлечимата болест на овехтяването. А. Наковски, БС, 138.
ОВЕХТЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от овехтявам2.
