ОВЕЩЕСТВЀН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от овеществя като прил. Който е станал реален, действителен, превърнал се е във вещ, продукт; материален. От тавана се полюшват .. цветните гирлянди, овещественото безсъние на колегата Кочев. Й. Попов, ПЧ, 16. Изкуството не е професия. То е овеществено реагиране на живота. Отеч., 1977, кн. 10, 10.