ОВЍКВАМ, -аш, несв.; овѝкам, -аш, св., прех. Диал. 1. Нахоквам, навиквам. Заради пустия памук и тя е овиквала Раденка. Б. Обретенов, С, 127. — Майка му е станала много сербез.. видя вчера, че ми изнесе хляб, овика ме. Т. Харманджиев, КЕД, 36.
2. Оплаквам. Една заран бутнах вратата на обора — не отваря се. Що щеш, брате.. лисата крава подпряла с крака вратата, умряла. Кършихме пръсти, овикахме я, със сълзи я поляхме. Кр. Григоров, Н, 51. Нанко дружина овика: / — „Я стани, Нанко я стани, / да видиш чудо голямо.“ Нар. пес., СбВСтТ, 271. овиквам се, овикам се страд.