ОВИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; овиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Обвинявам. Правял юнаство, колкото е правял, янъж го овинили за нещо си и го осъдили да го фърлят в тъмницата. Нар. прик., СбНУ Х, 153-154. овинявам се, овиня се страд. и възвр.
