ОВЛАДЍЧВАМ, -аш, несв.; овладѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Ръкополагам някого за владика; завладичвам. овладичвам се, овладича се страд.
ОВЛАДЍЧВАМ СЕ, несв.; овладѝча се, св., непрех. Остар. Ставам владика; завладичвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.