ОВЛАЖНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от овлажнявам1 и от овлажнявам се; навлажняване1. Валежите превишават изпарението, поради което е налице прекомерно овлажняване. П. Боянов, П, 340.
ОВЛАЖНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от овлажнявам2 и от овлажнявам се; навлажняване2. Носът като орган на дихателната система притежава различни приспособления за пречистване, обезвреждане, затопляне и овлажняване на вдишвания въздух. Анат. VIII кл, 14. Температурните условия в някои местности позволяват при системно овлажняване на почвите да се получават даже по две реколти от едногодишни култури. Геогр. Х кл, 63.