ОВНЀЦ, мн. -и, след числ. -а, м. Диал. 1. Умал. от овен; овне.
2. Овен на едногодишна възраст.
3. Само ед. Овен, който се принася в жертва.
4. Прен. Само ед. Изкупителна жертва (обикн. за Исус Христос); агнец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.