О̀ВНЬОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от овен, на овен; овнешки. Сфинксите са изсечени из камъне, които представляват в голям вид лежащаго овна или лъва с овньова или человеческа глава. Г. Йошев, КВИ (превод), 31. Нужно ми е, мале, потребно / до три ми кожи йойнови [овньови] / за енно тясно калпаче. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 18.
— Други форми: о в н о̀ в, й о й н о̀ в.