ОВЪ̀РХУВАМ, -аш, несв.; овъ̀рхам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Овършавам; овърхвам. овърхувам се, овърхам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
