ОГЍЗВАМ, -аш, несв.; огѝзна, -еш, мин. св. -а̀х, св., непрех. Диал. Подгизвам, прогизвам. През зимата огизва цялата стена. Д. Попов, БТР, 1993, 557.

— От Д. Попов, Български тълковен речник, доп. и прераб. изд., 1993.


Източник: Речник на българския език (онлайн)