О̀ГЛАВ1, мн. -и, ж. и м. Диал. Оглавник1; оглавница, юлар. Завързано за оглавта, без самар магарето хрупаше. Сл. Македонски, ЕЗС, 48. Момокот потера волоите и го зеде магарето за оглав. СбНУ ХIХ, 129. Да туриш еден човек за оглав да го държи, а друг за опаш, а еден да го явне — така да ти го окрадам. СбНУ ХI, 111.
О̀ГЛАВ2 м. Диал. Годеж; главеж, обръки, оглава.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.