РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

О̀ГЛА̀ВЕЦ¹, мн. огла̀вци, след числ. -а, м. Диал. Умал. от оглав¹; оглавниче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

О̀ГЛА̀ВЕЦ², -ът, -а, мн. огла̀вци, след числ. -а, м. Диал. Умал. от оглав²; годежец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Източник: Речник на българския език (онлайн)