ОГЛАВЍСВАМ, -аш, несв.; оглавѝсам, -аш, св., прех. Диал. Поставям оглавник1, юлар на добиче; оглавям1. — Ха — усмихна се дядо му под мустак, — магарета има доста по света. Ще му оглависам на едно юларче- да го пасеш. З. Сребров, МСП, 16. оглависвам се, оглависам се страд.