РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)


ОГЛА̀ВНИЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от оглавник1; юларче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОГЛА̀ВНИЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от оглавник2; годениче, главениче.


Източник: Речник на българския език (онлайн)