ОГЛУША̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от оглушавам1 и от оглушавам се.
ОГЛУША̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср, Отгл. същ. от оглушавам2. — Вие имахте ли замайване, оглушаване... — Зависи — отговарям. — Болестта се проявява различно. Л. Стоянов, Х, 66.
