ОГНЕНОТЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Огнетечен. Още преди Шмит някои геолози отбелязваха, че разбирането, че Земята е била огненотечна, е необосновано от геологическа гледна точка. Н. Николов и др., СС, 111. Изстиването на земята предизвиквало образуването на нови планини; такива е образувала и излизащата огненотечна маса от недрата на майката Земя. ПН, 1934, кн. 4, 55.


Източник: Речник на българския език (онлайн)