ОГНЕСТРЀЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За оръжие — който изстрелва куршуми, снаряди и под. чрез възпламеняване на барут и под. и произвежда взрив (напр. пистолет, пушка, автомат, картечница, оръдие). Диваците нямат огнестрелно оръжие. М. Марчевски, ОТ, 119. Тия оръжия действуваха с особени невидими лъчи. Те не поразяваха смъртно, но спираха на далечно разстояние всяко живо същество, .., всяка машина, .., повръщаше назад най-тежката граната, изхвърлена от огнестрелно оръдие. Елин Пелин, ЯБЛ, 38. Изобретението на огнестрелните орудия също така било важно за войните, каквото изобретението компаса за мореплаванието. С огнестрелните орудия, т. е. с топове, пушки, пищоли и т. д. стрелят посредством праха. Г. Йошев, КВИ (превод), 240. Производството на взривове, огнестрелни оръжия, и боеприпаси се извършва от държавно-стопански предприятия. // Който се състои от такива оръжия. За рождения си ден Пешо получи от мен голяма въздушна пушка. Не се чудете откъде съм събрала пари и най-вече откъде съм купила това чудо на огнестрелната техника. В. Цонев, ПТ, 80. Войници, .., ешалони и огнестрелни паркове, .., — цялото това множество непременно ще се отбие в етапния пункт. Й. Йовков, Разк. III, 171.
2. За рана — който е причинен от такова оръжие. Куршумите, парчетата от авиобомбите и артилерийските снаряди причиняват огнестрелни рани. Н. Иванов и др., ГО, 87. Огнестрелно нараняване.
3. Рядко. Воен. Който обслужва картечница или оръдие; артилерийски. При огнестрелния взвод отиваха почти всяка вечер. Д. Калфов, ПЮН, 16.
◊ Огнестрелен прах. Остар. Барут; джепане. Мислили да намерат в монастирът и сокровище (магазин) от огнестрелний прах (джепане) и различни други оръжия. Н. Рилски, ОМР, 39-40.