ОГНЕХВЪРГА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Воен. Огнеметен. Пирогелът е разновидност на напалма. Използува се за зареждане на огнехвъргачни уреди и машини. Н. Иванов и др., ГО, 32.


Източник: Речник на българския език (онлайн)