ОГНЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Огнен. През върбите на острова стрелна огнив светлик, полута се лъжливо, че току се разкърши над водите и лъкатушно пропъпли отсам, до самото село. А. Страши- миров, А, 8. Един огнив кон хвърли пред очите на младата графиня.. по-малкия брат на графа. Б. Горанов, ЖГС (превод), 93. — Додето такива огниви чувства пламтят из отечеството, Дориовците ще стоят непокътнати. Ч, 1875, кн. 15, 21.