ОГОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от огоря като прил. Диал. Огорял, изгорял. После извади живи въглени и огорена пепел, тури и тях също в котела, вдигна се пара, сместа .. заклокочи. Й. Радичков, СР, 159.
