ОГРЀЙВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрейвам1 и от огрейвам се; огряване1.

ОГРЀЙВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрейвам2; огряване2, изгряване1, грейване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)