ОГРО̀БВАМ, -аш, несв.; огро̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Погубвам, унищожавам; загробвам. Майка му [на Жельо] събира жените из село и кълне нас, комунистите, че сме „безбожни убийци и душмани“. Фашистите го пощадили, а ние, „зверовете“ сме го огробили! П. Славински, ПЗ, 262. огробвам се, огробя се страд.