ОГРОЗЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от огрозявам и от огрозявам се; загрозяване1, вгрозяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)