ОГРО̀МНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от огро̀мен; грамадност. Този град, с който се гордеех по-рано, сега ме плашеше на всяка стъпка — с огромността си, с шума, хората и витрините. Г. Райчев, Избр. съч.II, 179. Макар и да има такава огромност и невероятна тяжест тая церква,.. да днес стои в това двадесятпятогодишно разстояние такава, каквато се из начало издигна. Н. Рилски, ОМР, 68. Неотдавна професор Грант дал една сказка в Единбург върху „Звездите“, в която той ся помъчил да даде едно понятие за огромността на пространството. ИЗ 1877, 1881, 297.


Източник: Речник на българския език (онлайн)