ОГЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; огълча̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, прех. Диал. Сгълчавам, нахоквам, навиквам2, изгълчавам. — Ако продължаваш да опяваш — огълчал я [леля си] Личо, — всичко се случва.. Щом е тихо и мирно, не вкарвай сама вълка в кошарата. К. Георгиев, ВБ, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)