ОГЪРЛЍЧНИК, мн. -ци, м. Само мн. Зоол. Семейство водолюбиви птици от разред дъждосвирци с къси крака, къс клюн и дълга опашка, които имат оперение, огърлица. Glareola.

◊ Кафявокрил огърличник. Зоол. Вид огърличник със сивокафяв ръждив оттенък и бяло подкрилие, който мъти по крайбрежието на Черно море, Дунав и оризищата в Тракия; блатна лястовица. Glareola pratincola. Чернокрил огърличник. Зоол. Вид огърличник с оперение като на кафявокрилия огърличник, но с черни подкрилия. Glareola nordmanni.


Източник: Речник на българския език (онлайн)