ОДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; одаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Дарявам (във 2 знач.); дарувам. — Ша изтъкат, Вахо мари, тънки кърпи, / ша одарим, Вахо мари, сватовете. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 47. — Куме Богдане, Богдане, / като те она одари / от сухо злато коланец, / от чисто сребро кошула, / а тизе що йи ариза? Нар. пес., БНТв VII, 181. ● Нар.-поет. Обикн. д а р (д а р б а) о д а р я в а м. Заминаа китени сватове, / отидоа на момини двори. / Излезнала момина майка, / сви сватове дари си одарила. Нар. пес., СбНУ ХХХХIII, 182. — Горице, горо зелена, / я наведи се, горице, / та дарба да та одаря. Нар. пес., СбНУ IV, 62. одарявам се, одаря се страд. и взаим.