ОДИСЀЯ, мн. -ии, ж. 1. Пътуване с много приключения; странстване. На 1470 година рилските иноци издействували чрез помощта на Каломария,.., да им се предадат мощите, та изново били повърнати в Рилския манастир и с това се завършва тяхната многовековна одисея. Ив. Вазов, Съч. ХV, 34. Благоев им разказа цялата си одисея от Петербург до чакалнята на цари- градския паспортен чиновник. В. Геновска, СГ, 265.
2. Разш. Приключение, житейска история. Той бе глупав, тоя сън, но най-глупава бе самата тая одисея със следването. Мечта на мечтите, нали, да следваш за съдия. Б. Райнов, ДВ, 183-184. Манджуков с пълно право е нарекъл своите спомени одисея. Една одисея интересна, наситена с човешки конфликти, с драматично напрежение и всичко това потопено в изобилен познавателен материал с много характерна атмосфера. Н. Хайтов, П, 112.
— От гр. собств.