ОДОНА̀Д нареч. Диал. Оттатък, от другата страна, отвъд. Противоп. одо̀вад. Кога са Стоян събуди, / шилета нема никакви! / Па си ги Стоян съгледал / одонад Дунав вов Влашка. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 200. И биде като свърши Исус тия словеса, прейде от Галилеа и дойде в синорите Юдейски одонад Йордана. Н. Рилски, НЗ (превод), 39.
— Други (диал.) форми: о д ъ н а̀ д, о д ъ н ъ̀ д.