ОДРЕЗГАВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; одрезгавèя, -èеш, мин. св. одрезгавя̀х, прич. мин. св. деят. одрезгавя̀л, -а, -о, мн. одрезгавèли, св., непрех. За глас — ставам дрезгав, пресипнал; пресипвам, преграквам. Понякога Илийчо пиеше.. Напие се, гласът му одрезгавее, очите му посърнат още повече. В. Ченков, ПС, 12. ● Обр. — И за вратата да ти кажа. Тя е на цигански панти,.. Веднъж свири като кос, друг път одрезгавее — влага когато има, та поблява като агне. Н. Хайтов, ДР, 61.