О̀ДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до одър (в 6 знач.). — Иване, кой тропа, бе? — каза калугерът безпокойно, като стоеше до одровия пармаклък, дето се чернееха простряни дрехи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 8.
