О̀ДРУС ж. Само в съчет. ставам на одрус. Диал. Ставам, голям, пораствам; възмъжавам. Куту му изляла годината и той бил станал вече на одрус, турчинът му рекъл: „Марко, ти стана много време ми пасеш конето, ама ти не си за хергеледжия“. СбНУ Х, 153.


Източник: Речник на българския език (онлайн)