ОДУНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Дървар. Подир ден-два викнаха мя и „защо да четеш ти хатихумаюма на одунджии и фурунджии? Той за тях ли е направен да го знаят?“ и.. затвориха ма при убийците. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 66. Пропея ми сиви петел, / сиви петел Цариграда: / цариградци — аспралии, / .. / ихтиманци — одунджии. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 557.
— От тур. oduncu 'дървар'.