ОДЪНА̀Д нареч. Диал. Оттатък, от другата страна; отвъд. Пливнала море широко, / на мермер камък станала. / Одънад платна белили. / Мария се провикнала. Нар. пес. СбВСтТ, 808. Па си пошли китени сватове, /../ преплавали тая бела Дунав, / та минали дор одънад Влашка, / та си ошли у латинска земя. Нар. пес. СбНУ ХLIII, 191.
— Други (диал.) форми: о д ъ н ъ̀ д, о д о н а̀ д, о д а н а д.