ОДЪРВЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; одървенèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. одървеня̀л, -а, -о, мн. одървенèли, св., непрех. Рядко. За стъбло на тревисто растение — ставам дървенист. Цветовете и листата на пелина са силно горчиви. За лечебни цели се употребяват връхните стъблени части с цветовете и листата, а долните стеблени части, които са одървенели, се отстраняват. А. Бойчинов, ПХ, 9.


Източник: Речник на българския език (онлайн)