ОДЪРТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; одъртèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. одъртя̀л, -а, -о, мн. одъртèли, св., непрех. Разг. Ставам дърт; остарявам. — Одъртях вече. Тука, в тоя чифлик, човек и ще се поболее. К. Петканов, ЗлЗ, 69. Пипнали го в плен и го държали четиридесет години роб.. Най-сетне, като одъртял, от милост го освободили. А. Каралийчев, С, 54. Ама кой ме караше мене, одъртял вече, да си правя младежки шеги? Ст. Чилингиров, ХНН, 32. — Ти си изветрял, бре! Откогато одъртя и умът ти изветря. Какво приказваш? П. Тодоров, Събр. пр II, 424.