ОЖАЛОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; ожалостя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Натъжавам някого, ставам причина за наскърбяването му. Днес, когато намерих случай.., не искам да остана равнодушен, нъ ща да ви явя една най-важна новина, която дълбоко нарани сърцето ми и неизказано го ожалости. ДЗ, 1868, бр. 11, 42. ожалостявам се, ожалостя се страд.
ОЖАЛОСТЯ̀ВАМ СЕ, несв.; ожалостя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Ставам тъжен, натъжавам се.