О̀ЖЕГ, мн. -зи, м. Диал. Ръжèн. След това отиде при пещта, та я разрови с ожега Ц. Гинчев, ГК, 68. Празнуването [на въл- чите празници] се състои в това: най-напред турят в пещта помета, ожега и лопатата, па после запушат вратата на пещта, за да се запуши устата на вълка. СбНУ ХII, 10.
◊ С ожег да те оженят. Диал. Да умреш. — Срещнала Веско и му казала: „Свърши се с майка ти. Сигурно ще се жени за Мачо кантонерина“. С ожег да я оженят, та ни да се види, ни да се чуе. Кр. Григоров, ПЧ, 155.