ОЖИВОТВОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от оживотворя и от оживотворя се като прил. Книж. Който е изпълнен с живот; жив. Не зная дали ще има удоволствие по-голямо от това да поживееш мислено няколко време всред хубавите вярвания на стария свят. Оживотворената природа прониква душата със своята ободрителна свежест. К. Величков, ПССъч. III, 46. Човеческото тяло не е нищо друго освен отвърдяла и оживотворена кръв. Знан., 1875, бр. 11, 168.