ОЖИДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който изразява очакване (ожидание); очаквателен. Английските пазари са се отличавали със своето ожидателно и затишливо настроение при оборотите с пшеницата. Бълг., 1902, бр. 524, 2. Ожесточиха се цели окръзи и се разочароваха окончателно от днешното правителство, разсея се като дим обаянието от 18 май и пак настъпи онова тревожно-ожидателно състояние, в което се намираха българските граждани в последните месеци на Стамболовия режим. Ал. Константинов, Съч., 16.
— Рус. ожидательный.