ОЖЪЛТЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от ожълтявам1; пожълтяване, жълтеене.

ОЖЪЛТЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ожълтявам и от ожълтявам се; пожълтяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)