ОЖЪ̀ЛТЯМ, -яш, несв.; ожълтя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, прич. мин. св. деят. ожълтял, -а, -о, мн. ожълтèли, св., прех. Диал. Ожълтявам2.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.
