ОЗАГЛАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; озаглавя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Поставям заглавие; наименувам, онасловявам. Струва ми се, че тоя ни разговор установи в него [Йовков] решението да озаглави книгата си „Жетварят“. СбАСЕП, 338. Макар че не успял да издаде първата част на своите записки, Балчо Нейков написал и втора част, която завършил през 1908 г. и озаглавил „Стефан Караджа и неговите предци“. Н. Ферманджиев, РХ, 141. Под впечатлението на приготовленията за борба поетът написва своето безсмъртно стихотворение „На прощаване през 1868 година“ (така Ботев го озаглавява първоначално). Лит. Х кл, 162. озаглавявам се, озаглавя се страд.